сряда, 23 ноември 2011 г.

Румъния и Карпатите, I част

как няколко подхвърлени реплики, комбинирани с пиринско безснежие, могат да отведат двама души някъде там на север от Дунава...

Приблизително хронологично:
  • седмица отпуска в средата на ноември - ура!
  • според прогнозите настъпвал ледников период
  • в Пирин снегът обаче е малко 
  • ама аз си имам чистак-бърсак нови зимни обуща
  • още не съм драпала по чужбински чукари
  • от година ми се въртят Карпатите в главицата
  • Павката каза "абе, аз за Карпатите мисля"
  • горното реши всякакви дилеми и чуденки
Така в неделя, 13 ноември, просто хванахме към Русе... без организации, без нищо. С малко полуготови храни, зимните обувки и котките наврени в раниците, три ужасни мандарини от Фантастико, пътна карта на Румъния (и Молдова) и запас от 2-3 румънски думички. Пътуването до Русе се проточи, като включваше няколко километра маане по магистралата около Ботевград и возене в TIR, после ни взе един много як чичко - Иван от Тотлебен. Разказваше ни как като студент е пътувал само на стоп. Подмина отбивката за Тотлебен и ни остави в Обнова, откъдето се добрахме директно до Русе.

фауната по м. Хемус е забележителна
Русе.. най-накрая, не бях стъпвала там от 12 години, от толкова не бях виждала и братовчед си, изобщо не познавах жена му и синът им. Имах някаква уговорка да се свържа с един познат и да преспим у тях, но не успях да задвижа нещата навреме, в крайна сметка останахме в роднините. В понеделник сутринта братовчеда ни закара до Дунав мост (за което му благодарим от сърце), там застанахме някъде около будките за такси и проверки, не бяха минали и 15тина минути, когато един младеж-митничар ни спря кола. Двама забавни чички, с румънски джип, идваха от Турция, но така и не разбрах турци ли бяха или кюрди, със сигурност говореха на някакъв такъв език. Нищо не им разбирахме, нито те на нас, ама бяха симпатяги. Оставиха ни някъде в облачния Букурещ и не ни остана нищо друго, освен да видим нещо от града и да намерим Gara de Nord. Бяха ни казали, че стопът в Румъния е кофти, та решихме да се подсигурим с влак поне до Брашов.




някакво чудовищно нешо - парламент и прочее, строено от Чаушеску

Букурещ..  хванахме няколко трамвая, попаднахме на някакъв площад, манастир, разни улици, гробища... откъде и как точно сме минали - мистерия. Уж към центъра, но не видяхме нищо кой знае колко забележително. Накрая си хванахме метрото и се замъкнахме на гарата. За краткия ни престой в Румъния вече бяхме установили, че всички пушат, но не знаят какво е пакет тютюн, след известни мъки поне листчета намерихме (и научихме нова дума - фойл, речниковият ни запас се увеличаваше с бясна скорост :) ).

типично по букурещки
Пoвъртяхме се по гарата и дойде ред за влака, от финансови съображение не хванахме първия срещнат за Брашов, а си бяхме заплюли един пътнически, който беше два пъти по-евтин и щеше да измине разстоянието от 166 километра за цели 4 часа и половина. Пътнически, ама двуетажен - яко! В началото беше забавно, после се стъмни и то точно когато навлезнахме в планините, преди Брашов бяхме леко подивели вече.


вторият етаж на влака


Azuga, от влака

Brasov by night

Wiki казва:
"Брашов е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. Населението е 283 901 (2002). От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин."
Освен това е пряко свързан и с нашата история - там е учил Васил Априлов, а Петър Берон издава Рибният буквар. Най-известното нещо около града е един замък, който уж бил обитаван от граф Дракула.

Дали последното е вярно нямахме шанс да проверим - следвахме някаква почти ясна цел и в нея не влизаха разходки из туристическите забележителности. Нямаше какво да търсим по тъмно и в студа в тристахиляден град, напазарувахме и решихме да излизаме от него с цел да намерим подходяща ливада за опъване на палатката и отправна точка за следващия ден -  отивахме към планините... "Планините, Гандалф - планините".

Тук направихме една колосална глупост - съгласихме се да ни пробутат за 6 леи някаква карта на Брашов, която беше абсолютно негодна, такива по нормалните места ги раздават безплатно из хостелите...

Сменихме 1-2 автобуса и вече бяхме почти извън града, скоро намерихме и някакво поле, не особено равно, но беше единственото наоколо, а вече бяхме предостатъчно изморени. Опънахме къщата, сварихме супичка и се тръшнахме. Обаче си останахме с тръшването - такъв студ беше, че цяла нощ се мъчехме да се стоплим, а в гърбовете ни се забиваха най-разнообразни буци и трънаци. Призори аз се отказах от всякакви бъдещи опити, даже доброволно отидох до близката бензиностанция за вода. Там в тоалетната можех да остана цял ден, беше поне 20 градуса.

изгревът от ливадката

без кафенце не може!

Изчакахме да изгрее слънцето и евентуално да стопи скрежа върху палатката, но нямахме късмет, беше твърде слабо още, за да се пребори с ледената облицовка. Изтупахме колкото можахме и събрахме катуна. По план трябваше да стигнем до градчето Виктория, което е изходна точка за планината, не бяхме съвсем наясно какви са подстъпите, както се оказа - от там се ходи до Молдовяну (най-високият връх тъдява - 2544м), пък ние се целехме в Негою (няколкостотин санта по-нисък - 2535м). Ама така е като се тръгва на майтап.

Излизането от Брашов ни коства няколко километра пеш до село Гимбав, както разбрахме скоро - селцата и градчетата из Трансилвания са страшно живописни и биха си стрували разходката. Оставихме си ги за следващия път. От Гимбав ни взе един младеж, който отиваше към Сибиу, той ни отказа от първоначалната идея да слезем във Фагараш и от там да търсим превоз за Виктория. Съгласихме се да ни откара до отбивката за езерото Бъля (Balea) - основната изходна точка за върховете в района. Освен това ни каза, че пътят през планината е затворен за зимата.

Ghimbav

Ghimbav

разклона за Balea

Повъртяхме се малко около разклона и решихме да ходим пеша до близкото село Картишоара, там вече разчитахме да има туристически център, може би банкомат и поне една кола, която да ни закара до 'някъде нагоре'...

Няма коментари:

Публикуване на коментар