вторник, 29 ноември 2011 г.

Румъния и Карпатите - III част

ПЛАНИНАТА! Мъглясали върхове и изолационните свойства на една консервена кутия, на море, къде ни е кафето...

Свежа сутрин на езерото Бъля, заради по-голямата географска ширина там езерата бяха здраво замръзнали още на 2000м, докато нашите на 2400 издаваха странни звуци седмица по-рано. Прегазихме езерото и тръгнахме да търсим някаква информация за маршрутите и някаква карта на планината. На вратата на Cabana Balea Lac бях видяла бележка с телефоните на местните спасители, очакваше се да имат база някъде наоколо. След известно скитане между хижите я намерихме - една спретната къщурка с логото на Salvamont (румънското ПСС) отпред.



горе вдясно е хижата на Salvamont

 
Спасителите се оказаха големи пичове, един говореше английски, каза че няма никакъв проблем със стигането до Негою, отвори ни карта на планината, която снимахме, потвърди че заслона на Caltun е отворен и ние потеглихме.




Още първото изкачване над хижите ми взе здравето, за пореден път реших, че закуската е губене на време и тръгнах ей-така. Докато издрапам на по-високо вече ми се виеше свят и исках да припадна на момента, блондора не прощава... след първия баир Павката се смили и ме изчака, та подкрепих с половин ябълка. Повече не ми и трябваше за сега, а и пред нас се отвори оная ми ти карпатска гледка... Почти всяко баирче и ръбче неволно оприличавахме с нещо познато - околията скоростно се сдоби с Ушици, Стражи, Църна могила, Кръстци, Купен и Костенурка, мернаха се и местните еквиваленти на Черната вода, Вихрен, че и нещо леко напомнящо Кончето.






Точно срещу нас започваше едно много изтрещяло ръбче, въпреки тежките раници вече му се точехме, чак тръгнахме по него преди да разберем, че пътеката го подсича от юг, при това доста ниско. Направо си бяхме разочаровани, но пък излезнахме на рекичка, където се размазахме на слънце.


От рекичката нагоре на места имаше въжета, не знам как е хавата при повече сняг (вероятно ги позатрупва), но сега по-скоро пречеха, а и пасажите с парапети не бяха чак толкова кофти, малко напомняха на Тарзановата пътека. След като се върнахме на билото ни чакаше изкачване до вр. Laitel (2390), от долу изглеждаше доста зловещ баир, но в крайна сметка не беше чак толкова тегав. От него вече видяхме заслона и вр. Lespezi (2517), който първоначално набедихме за Negoiu (2535). Тук наякъде забелязахме най-накрая и клек. По северните склонове няма и следа от ботаническото изчадие, по южните се отказва доста ниско (не мога да преценя - към 1600 някъде), щастливи хора са румънците, нямат си расов клек като нашенския.








Слизането от Laitel ми се видя безкрайно... раницата уж беше доста по-лека, понеже тежките зимни обувки бяха на краката ми и въпреки това вече усещах как се впива в гърба и раменете. Добрахме се до заслона на брега на Caltun и като видяхме че е на жалките 2135 нещо ни секна ентусиазма, оказа се че няколко часа (не съм засичала, май към 3,30-4 с почивката) сме се качвали и слизали, за да сме някакви си 100 метра по-високо. До горе ни оставаха още 400м денивелация. Тук видяхме още, че върхът над заслона е Леспези, a негодникът Негою чак след него. На всичкото отгоре беше започнало да мъглясва по високото, решихме да се настаним, да хапнем и да го мислим. Направихме си чай и картофено пюре, преценихме че всякакви върхове остават за сутринта, като се надявахме небето тогава да е чисто. Мъглата слизаше все по-ниско.




Заслон Тома Боереску до ез. Caltun (пиша го все на латиница, защото идея си нямам Калтун ли е, или Калцун) е на Salvamont и всъщност е нещо-като-фургон. Изцяло метален, доста проветрив и без печка, одеала също няма, но за аварийно преспиване е чуден. Сравнени с него Кончето и Страшното са петзвездни хотели. През лятото сигурно е по-уютен, през зимата обаче си е една хладилна камера. Денят го прекарахме кой както намери за най-удачно - Павката се уви в чувала и заяви, че ще акумулира топлина (както се оказа неуспешно), аз пък щъках насам-натам, топих сняг, правех супи и чайове, четох книга, излизах навън. В крайна сметка легнах и дори успях да поспя. В палатката край Брашов ми беше много по-студено.




Сутринта изпълзяхме точно когато слънцето се показваше иззад ръба на Lespezi, а в ниското се простираше облачно море до хоризонта... в главата ми веднага изникна оня култов възглас на Илийката (Сорегаши) от Тарзановата пътека: "Кооооопелеееее!"... е, струваше си мръзненето. От качване към Негою се отказахме, цяла нощ и сутринта чувахме как вятърът вие около върховете, бяхме се намръзнали и дори не успях да запаля котлончето, беше се вдървило от студ. Рискувах да ликвидирам всичката газ, мъчейки се да стопя сняг поне за кафе. Според мен вътре в заслона е било малко под нулата, според другарчето (съдейки по замръзналата вода и скрежа по стените отвърте) - поне -10. Събрахме багажа, нахлузихме котките (не че ни трябваха, ама нали ги мъкнехме така или иначе...) и тръгнахме обратно. Откровено си признавам - чувствах се доста смачкана, а за разлика от Павката бях успяла да се стопля и да поспя повечко. Гледките обаче компенсираха тегавата нощ в консервата и това, че не стигнахме върха. Чак като се върнахме разучихме подробно как точно се стига до него, след първоначалния яд, че се отказахме дойде прозрението - просто ще идем пак, при повече сняг.




На връщане покрай нас щъкаха доста диви кози, направи ми впечатление, че са доста по-безстрашни от нашенските.





обратно на Бъля
На рекичката направихме втори неуспешен опит да си сварим спагети и кафе, котлона още протестираше. Без много зор се върнахме на Бъля още по обяд, мисията 'кафе и спагети' пак беше обречена. Котлончето упорито отказваше да съдейства, а и слънцето неумолимо се оттегляше зад баирите. Накрая нарамихме дисагите и се примолихме на спасителите да хапнем при тях. Не само че ни пуснаха, ами ни позволиха да ползваме газовата им печка. Евала на хората! Хапването е хубаво нещо, но след него се изправихме пред най-належащия проблем "Как, по дяволите, ще се свалим от планината", вървенето няколко десетки километра пеша не ни харесваше никак като опция. Пощурахме се около хижите, от ПСС ни бяха казали, че можем да се примолим на лифтаджиите да ни свалят поне до Balea Cascada 11км по-долу, оставихме ги за краен вариант. По едно време се появиха мъж и жена, заговорих ги и се съгласиха да ни свалят, даже бяха от Сибиу, а ние се целехме в най-близката гара, от която да се доберем до Букурещ. Точно преди да се качим в колата направихме пореден, почти успешен опит да пием кафе, тоя път го сварихме, но се наложи да го излеем почти цялото...

следва...

2 коментара:

  1. еха :)

    колко много има за наваксване :)

    браво... ви

    ОтговорИзтриване
  2. Мразя студа и ви се възхищавам на умението да го преодолявате. :)

    ОтговорИзтриване