сряда, 29 февруари 2012 г.

Стражите! Стражите!

Стражите са два върха в Пирин... съвсем близко до лудницата на Безбог. Стражите НЕ е онова голямото дето прилича на стена и се вижда от района на Премката, Вихрен, Тодорка и прочее - Стражите са последните два върха у лево (гледано от Премката), другото са Ушици. И за финал да цитирам едни други юнаци - "Стражите не са хотел". Голямата Стража е 2810м, а Малката - 2790.

Нагледно:
юли/2007
Край на урока по география. Само ще вметна, че от 2007 насам тия Стражи са ми се загнездили в главата.

Сега да видим как се описва нещо неописуемо...

Как и защо се реши да качваме Голямата Стража в разгара на "най-истинската зима от години насам" не ми е ясно. Аз тоя път го давах в ролята на багаж. След известно чудене кога да се тръгва, в крайна сметка в събота призори се натоварихме четирима в Сашовото Пежо и поехме. С нас виртуално беше и Калин, чието присъствие се изразяваше в чифт снегоходки, които Еди му беше осигурил. Естествено никакъв Калин не се явна, нито в София, нито в Банско, нито в Добринище, нито на Гоце Делчев, нито на Безбог...

Път, изгрев, дремане, пазаруване в Банско, Добринище, лед и коловози, х. Гоце Делчев. За място на лифта трябваше да се борим със сума ти скиори, на гишето Сашо успя да финтира лелката и се сдобихме с еднопосочни билети. Измежду всичките ски и сноуборд ентусиасти изглеждахме бетер извънземни с раниците, снегоходките, пикелите, шалтетата, палатките, въже, карабинери, осмици, лопата и каквото още бяхме успели да накичим по раниците. Ама то и целта ни беше извънземна, на междинка и на Безбог ни гледаха още по-опулено.



На Безбог ни посрещна... познай от три пъти - вятър! Яки пориви, при които се виждаше как от билата и върховете снегът се издига на десетки метри, лудница. Нахлузихме гети и снегоходки, хапнахме и тръгнахме към Дисилишкия циркус. На мен планът хич и никак не ми беше ясен, ама пък и знаех че няма как да се замъкнем на някое кофти място. Ситуацията при Еди беше почти същата.
Голямата Стража


Малко след х. Безбог вятърът успя да ме събори, от премката между Полежан и Ушиците снегът се вдигаше вертикално нагоре, а Стражата пушеше. Облаците си сменяха местоположението за секунди, затова пък едно слънце печеше... как да не ти изгори с кеф носа.

В Дисилишкия циркус
С много охкане, ахкане и доволно примижаване срещу слънцето се добрахме до Дисилишкото езеро и метнахме раниците. Хванахме (добре де, тримата мъжове копаха, аз съвсем малко) лопатата и направихме окопи за палатките. Тук е редно да спомена, че Сашо ми събра очите като извади една десетгодишна еднослойна рибарска палатка, без покрив и с една по-къса рейка... за протокола - няма пострадали.
Тук ще е лагера


Докато се борехме с установяването на базовия лагер вятърът довлече една камара облаци и слънцето се показа чак към края на деня - малко преди да се скатае зад Полежан. По това време ние пък тръгнахме към близкия баир на разходка. Хванахме само залезните отблясъци зад склона на Безбог.



Нощта в палатката мина спокойно, като изключим някаква буца, която ми остави син отпечатък на единия крак, иначе беше доста топла. Първо палаткуване за годината - checked, първо зимно палаткуване - тоже, то било яко бря!

Изпълзяхме от палатката подканени от Сашовите викове "глеееей, то розово, аааааа, цветоветеееее..." изстрелях се с двеста да снимам Полежан и Ушиците по изгрев. (бел. авт. Nikon-a е оправен, ще гледам повече да не му изпускам спусъка или някой друг чарк от сопотския лифт).




Шоуто свърши, стегнахме едно-друго и тръгнахме към Стражата, която всъщност беше адски близо... Нека народа си се блъска покрай х. Безбог. При нас нямаше живо пиле, всъщност имаше - някаква гарга кряскаше известно време.

Преди подстъпите на върха имаше само един по-тегав момент - наложи се да подсечем един склон, доста подходящ за лавина. Беше обаче рано сутрин, снегът доволно твърд и леко и внимателно го минахме. Всъщност беше толкова твърд, че със снегоходките едва го минах. След това вече бяхме на ръба, който щеше да ни отведе на върха.



Оставихме снегоходките в подножието (кодово име - първи височинен лагер), сложихме котките и газ! Началото го взехме 4х4, после следваха скали, треви, лед, пак скали, снежно поле, пак скали... започнаха и гледки да се откриват, по едно време Сашо дръпна напред: "Пичуе, не че искам да ви дразня, ама виждам Вихрен и Кутело", след тая реплика почти успях да го настигна за няколко минути.



Към Мальовишко


Е те т'ва е!

Преди последната част от ръба беше "щурмовия лагер", по тоя повод се помотахме повечко там. Нагоре беше само скаляк, точно под върха Сашо извади въжетата. С повече внимание май можеше и без тях, ама така или иначе ги носехме пущините, а и не си беше работа някой да залитне от тесния ръб. Аз и Павката даже бяхме тръгнали от палатката с все седалките на задниците. Изкатерихме колосалните метър и половина, които ни спираха и viola - Голямата Стража и ефектът УАУ...



Кадиевия рид, Ореляк иии... да речем, че отзад е Боздаг
Аз дето из Пирин и през лятото не съм щъкала кой знае колко изведнъж се озовах навръх Стражата посред зима, бахти! Явно ми върви на зимни премиери по изтрещели места - и Старопланинския траверс го сефтосах зимъска.

На следващия ден още ми беше мъгла къде съм била... Стражата, човече, Стражата... няма такъв връх!


Цялата дружина, снимка на Сашо
Повъртяхме се горе, делнахме една Леденика, сдъвкахме едно-друго и айде наобратно под надслова "да стигнем снегоходките преди да завали", последното стръмно преди тях го слезнах на магия... В момента, в който ги сложихме и синоптиците изведнъж познаха - облаците се скупчиха и заваля сняг. Сега пък трябваше да бързаме да събираме палатките, айде по тоя случай - напряко пак през лавинарника. Снегът обаче си беше в сутрешното състояние и нямаше грижи (е, аз разбира се, реших да подсека на най-стръмната част от склона, отново със снегоходките, а Павката ми подвикваше нещо отзад и само ме стряскаше, пък да подскачаш върху лавина не си е работа...).

Докато събирахме палатката стана голям прецак - бяхме я застопорили с щеките, моите ги издърпах бързо, но тези на Павката бяха яко замръзнали. В резултат сега има малко разпрано на палатката, а неговите щеки май за нищо не стават вече :(

Когато тръгнахме от лагера надолу по Дисилишката долина снегът вече упорито трупаше. Според Сашо трябваше да походим по реката, да излезем на път за междинка и да продължим по него обаче надолу - към Гоце Делчев. То хубаво, ама така се увъртяхме с тия пътища, че имах чувството, че ходим дни наред. А снегът си трупаше... gps-a на телефона ми периодично забиваше, но на моменти пак свърши работа с 1-2 шорткъта.

В някакво среднощно време се прибрахме... Стражите, човек, Стражите!

6 коментара:

  1. "Ефекта уау" почти през цялото време, дружина ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Браво деца! Великолепно е! Това зад Ореляк е Славянка (Али ботуш)

    ОтговорИзтриване
  3. Зад Али ботуш не се ли подава и Боздаг?

    ОтговорИзтриване